За Хляба

Създаден още от дълбока дрвеност от шумерите, първоначално като “безквасни питки”, хлябът претърпява дълга еволюция, съпътствайки постоянно развитието на човека. Истинският хляб “квасеник”, приготвен от заквасено с хлебна мая тесто е бил създаден от египтяните, хилядолетия преди откритието на френския учен Луи Пастьор. От Египет хлябът се разпространява сред други народи и постепенно заема основно място в храненето на човека, населяващ по-голямата част от планетата.

Християнската религия е допринесла много за изграждане чувство на преклонение пред силата на хляба и издигането му в култ, отразени в молитвите на християните по целия свят. В българското народно творчество това преклонение се среща в редица народни песни и поговорки, сред които най-популярна е “От хляба по-голям няма”. За българина хлябът има по-особено място в храненето в сравнение с европееца или азиатеца, защото в традиционната ни диета на първо място участва хлябът, станал символ на съществуването ни още от дълбока древност. За него Йордан Радичков пише:

“Въпреки цялата си скромност воденицата е място не по-малко свято от манастира или от който и да било прочут параклис или постница, защото на това свято място се извършва една част от магията на хляба".

Силата на хляба се корени в хармонията на химичния му състав, в магията на технологията, създаваща продукт с отлични вкусови качества, добра усвоимост, източник на природна енергия и в способността му да се комбинира с други храни, повишавайки вкусовия ефект на общия хранителен прием. Хлябът е концентрирал в себе си силата на зърното (пшенично, ръжено или друго), съдържащо всичко необходимо за израстването и живота на новото растение. Когато към брашното добавим малко вода, мая и сол, като че ли тестото оживява и ние ставаме свидетели на променящата му се форма, на движението и уханието, излъчващи се от него. Тестото набъбва, дрождите се развиват и отделят въглероден двуокис, който, благодарение на глутена, се задържа в него и след изпичане осигурява пухкавата консистенция.

Всяка съставка на хляба, независимо от количеството й, има своето предназначение и роля за укрепване и поддържане здравето на човека. Той никога не е загубвал значението си и понастоящем отново стои в първия и основен пласт на пирамидата за здравословно хранене.